Театърът на бунта • Студии за Ибсен, Стриндберг, Чехов, Шоу, Брехт, Пирандело, О`Нийл, Жьоне

Продуктов номер: 9368
Изчерпана

Автор: Робърт Брустийн
Категория: Театрознание
Издателство: Дамян Яков
Състояние: Нова книга
310 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: американска
Преводач: Камен Костов

---

Театърът на бунта прилича на храм, в който няма Бог, няма вяра, няма дори паство, чийто свещеник отслужва своята литургия всред ужасяващата архитектура на абсурда. Негово евангелие са несъгласието и бунтът и той се опитва да замести своите опияняващи видения с традиционни ценности, а изпълняваният от него ритуал разкрива болка и разочарование. Вместо митове за съгласие той проповядва митове за разцепление. Вместо утешителни беседи - болезнени желания. Вместо литургия на смирението - литургия на недоволството. Вероотстъпник, той тайно желае да измести Бога... и се превръща в дух на отрицанието, като казва "не" и търси своето "да" по безбройните пътища на бунта... Предговор Тази книга си поставя три цели: да изследва развитието на една обща за осем модерни драматурзи идея или възглед; да направи задълбочен анализ на техните произведения; да предложи тълкувание на съвременната драматургия като едно цялостно явление. Подобно намерение не е лишено от амбиция и издава прекалена самонадеяност. Как е възможно творчеството на осем автори да изгради пълноценна представа за такова огромно и сложно явление като съвременната драматургия? Допустимо ли е една-единствена позиция или възглед да обобщи многообразието в техните произведения? За да обоснова своето твърдение, надявам се да успея да докажа в това изследване, че темата за бунта е достатъчно съществена и всеобхватна, за да аргументира подобно необичайно схващане: тя е общовалидна за по-значителна част от произведенията на съвременната драматургия. Надявам се също така да покажа, че начинът, по който всеки автор третира темата, определя неговия подход към персонажа, сюжета, езика и стила. Ако успея да убедя читателя, разглеждайки творчеството на включените от мен автори, надявам се той да успее да осъзнае приложимостта на метода и към произведенията на много драматурзи, които не обсъждам конкретно в тези страници. Досега съвременната драматургия с била разглеждана най-вече от гледна точка на стила — като проява на реализма, натурализма, символизма, експресионизма и т. н. Анализирайки я като израз на бунта, възнамерявам да покажа, че всички тези "-изми" само завоалират нейната монолитна цялост. Защото в действителност съвременната драматургия е явление, обединило общите убеждения на най-значителните модерни драматурзи, насочили атаката си срещу една обща цел. Подобни схващания възнамерявам да защитя в тази книга. И тъкмо сега е необходимо да обоснова избора си тъкмо на тези осем драматурзи: Ибсен, Стриндберг, Шоу, Чехов, Брехт, Пирандело, 0'Нийл и Жьоне (разгледан съвместно с Арто). Изборът на повечето от тях не се нуждае от обосновка; и все пак списъкът е непълен; вероятно ще породи и несъгласия поради пренебрегването на един или друг драматург.